Всеки път... Защо?

Защо животът е такъв? Да, точно този живот, който допреди няколко месеца е бил толкова хубав, а сега се е превърнал в нещо толкова сложно и анархично, което го прави толкова неразбран за същността ти. Но ти се опитваш да се пребориш, правиш всичко, което можеш, за да станат нещата поне една идея по-хубави. А получава ли се? Не, за жалост. А защо? Сякаш в стремежа да забравиш онзи човек, правил те щастлив преди, се докосваш до неща, напомнящи ти за него. Всеки път, когато започнеш да мислиш за нещо различно, отнякъде изниква онзи човек... Ядосваш се, липсва ти, идва ти да счупиш нещо. Казваш си, “Ако ни е писано да бъдем заедно – то тогава ще бъдем”... Но докато чакаш, какво ще бъде това, което да ти дава сила, за да продължаваш да го правиш? Откъде тази сила? Ще я намериш ли? Ще се вкопчиш ли в нещото, даващо ти я? Изобщо ще намериш ли такова нещо? Изобщо замисляш ли се, дали с онзи друг човек се случва същото, което се случва и с теб? Защото ако не е така, заслужава ли си изобщо да го правиш? В противен случай ще продължаваш да се измъчваш, а дори самият ти не знаеш докога ще бъде така...

Всеки път... Защо?