Някога питали ли сте се какво всъщност е болката? Дали това е само чувството или има нещо повече? Някога питали ли сте се колко силно може да ви боли, когато ви наранят? Несъмнено най-силната болка, която може да изпита човек, е тази, в която е намесена познатата стара любов. Иронично е, нали? Но е самата истина. Искате да знаете дали някога ще отмине? Зависи към кого е насочен въпросът. Самото наличие на болката е явен признак, че съществува любов. Защо ли? Защото ако не си влагал никакви чувства, ако всичко, свързано с любимия човек – всяка усмивка, всяка целувка, всяка прегръдка и изречена тайна, е било един голям фалш, една голяма лъжа, която си подхранвал, то в такъв случай нямаше да почувстваш нищо при думите “Съмнявам се, че някога съм те обичала...”. Но ако почувстваш, ако сърцето ти се разкъсва, ако мислите ти те подлудяват, ако спомените бушуват, ако дори самото ти съзнание е насочено срещу теб, то тогава наистина си обичал, то тогава наистина обичаш, защото любовта не изчезва просто така...
Искате ли да знаете каква е болката, която човек изпитва, когато любимият му го напусне? Истината е, че не може да бъде описана. А и да можеше, кой нормален човек би искал да си припомня отново онези мигове на страдание. Миговете, в които изведнъж целият ти свят отива по дяволите. Изведнъж всичко става маловажно. Изведнъж всеки става маловажен, с изключение на един единствен човек... Да, независимо от болката, независимо от преплетените чувства, този човек ти липсва. Мъчно ти е за него. И точно когато мислиш за този човек, се сещаш и за миговете, прекарани с него. Сещаш се за смеха му, усмивката и допира му... Сещаш се за онзи невинен поглед, с който те е гледал... И тогава отново те боли, този път обаче болката е в пъти по-силна.
Искате ли да знаете кое боли още повече? Моментът, в който осъзнаете, че онези думи са били нищо друго, освен една голяма лъжа. Четейки всяка една дума, която любимият човек е написал в писмата и картичките си, осъзнавате истинноста на чувствата му. А чувства като тези, любовта, с която е пропита всяка една буква... Тази любов е неземно силна. И тази любов не изчезва, не. Сърцето, макар и да е движещ фактор в любовта, си има своя предел. Досега сте се питали колко може да поеме едно сърце... Ето го и отговора – когато пределът настъпи, то се затваря. Предпазва себе си и човека, в чиито гърди бие, защото не иска в последствие да бъде наранено повече. Да, но любовта не е само хубави моменти. Любовта е като пролетно цвете, цъфнало през зимата. Така че ако обичаш, ако наистина обичаш човека до себе си, ще поемеш риска. Ще вярваш както в себе си, така и в него. Ще вярваш във ВАС, във връзката ви, защото в противен случай, колкото и да се убеждаваш, че постъпваш правилно, накрая остава само тъгата...
Искате ли да знаете каква е болката, която човек изпитва, когато любимият му го напусне? Истината е, че не може да бъде описана. А и да можеше, кой нормален човек би искал да си припомня отново онези мигове на страдание. Миговете, в които изведнъж целият ти свят отива по дяволите. Изведнъж всичко става маловажно. Изведнъж всеки става маловажен, с изключение на един единствен човек... Да, независимо от болката, независимо от преплетените чувства, този човек ти липсва. Мъчно ти е за него. И точно когато мислиш за този човек, се сещаш и за миговете, прекарани с него. Сещаш се за смеха му, усмивката и допира му... Сещаш се за онзи невинен поглед, с който те е гледал... И тогава отново те боли, този път обаче болката е в пъти по-силна.
Искате ли да знаете кое боли още повече? Моментът, в който осъзнаете, че онези думи са били нищо друго, освен една голяма лъжа. Четейки всяка една дума, която любимият човек е написал в писмата и картичките си, осъзнавате истинноста на чувствата му. А чувства като тези, любовта, с която е пропита всяка една буква... Тази любов е неземно силна. И тази любов не изчезва, не. Сърцето, макар и да е движещ фактор в любовта, си има своя предел. Досега сте се питали колко може да поеме едно сърце... Ето го и отговора – когато пределът настъпи, то се затваря. Предпазва себе си и човека, в чиито гърди бие, защото не иска в последствие да бъде наранено повече. Да, но любовта не е само хубави моменти. Любовта е като пролетно цвете, цъфнало през зимата. Така че ако обичаш, ако наистина обичаш човека до себе си, ще поемеш риска. Ще вярваш както в себе си, така и в него. Ще вярваш във ВАС, във връзката ви, защото в противен случай, колкото и да се убеждаваш, че постъпваш правилно, накрая остава само тъгата...
No comments:
Post a Comment