Сънища... Някога питали ли сте се какво всъщност се крие в същността им? Какво всъщност е значението им, целта, с която идват при нас... Някои хора вярват, че сънищата са плод на емоциите, изживени през деня. За други това е поглед в бъдещето, някакъв вид предсказание, което следва да се сбъдне. Трети пък смятат, че когато тялото ни почива, докато спим, съзнанието ни се пренася в някоя от многото паралелни вселени. Какво смятам аз ли? Истината е, че не знам в какво да вярвам. До голяма степен ми се иска сънищата да представляват портал, нашата кристална топка, чред която добиваме информация за предстоящото...
Повечето хора са така устроени, че за тях има само две състояния – или си добър, или си лош. Светът или е “черен”, или е “бял”. За повечето хора няма средно положение. Не са много и тези, които могат с чисто съзнание да кажат, че вярват на 100% в съществуването на свръхестествени неща. Обаче нека се замислим. Дали в сънищата няма и някакъв свръхестествен елемент? Само помислете – вие спите, цялото ви тяло е отпуснато, всеки един крайник, а мозъкът ви възпроизвежда пълноцветни движещи се картини току-така? Без каквато и да е било причина? Просто помислете. Всекидневно си задаваме толкова много въпроси, чиито отговори са ни неизвестни. Тогава може би сънищата ни дават някакъв отговор, помагат ни да стигнем до логичния завършек на загадката. Показват ни логичната развръзка на нещата, на различните ситуации, в които изпадаме през всеки един ден от живота ни. Един вид получаваме онзи знак, онази частица надежда, от която се нуждаем, за да се събудим и продължим да се борим. Казва ни се да се успокоим, защото всичко ще бъде наред рано или късно...
Обграден от сянката на тъгата, съмнението и неизвестното, аз се лутам измежду реалността и сънищата, търсейки отговори за миналото, настоящето и бъдещето. Лутам се измежду непознати за мен светове, в които настоящето е различно. И във всеки един от тези светове аз съм с любимия си човек и всичко помежду ни е вече наред... Но тогава се будя и се връщам в моята реалност, където аз съм сам и тя е сама (може би), където аз тъгувам и тя тъгува (може би), където аз я обичам и тя ме обича (може би)...
Повечето хора са така устроени, че за тях има само две състояния – или си добър, или си лош. Светът или е “черен”, или е “бял”. За повечето хора няма средно положение. Не са много и тези, които могат с чисто съзнание да кажат, че вярват на 100% в съществуването на свръхестествени неща. Обаче нека се замислим. Дали в сънищата няма и някакъв свръхестествен елемент? Само помислете – вие спите, цялото ви тяло е отпуснато, всеки един крайник, а мозъкът ви възпроизвежда пълноцветни движещи се картини току-така? Без каквато и да е било причина? Просто помислете. Всекидневно си задаваме толкова много въпроси, чиито отговори са ни неизвестни. Тогава може би сънищата ни дават някакъв отговор, помагат ни да стигнем до логичния завършек на загадката. Показват ни логичната развръзка на нещата, на различните ситуации, в които изпадаме през всеки един ден от живота ни. Един вид получаваме онзи знак, онази частица надежда, от която се нуждаем, за да се събудим и продължим да се борим. Казва ни се да се успокоим, защото всичко ще бъде наред рано или късно...
Обграден от сянката на тъгата, съмнението и неизвестното, аз се лутам измежду реалността и сънищата, търсейки отговори за миналото, настоящето и бъдещето. Лутам се измежду непознати за мен светове, в които настоящето е различно. И във всеки един от тези светове аз съм с любимия си човек и всичко помежду ни е вече наред... Но тогава се будя и се връщам в моята реалност, където аз съм сам и тя е сама (може би), където аз тъгувам и тя тъгува (може би), където аз я обичам и тя ме обича (може би)...
No comments:
Post a Comment