Бяхме двама, аз и ти – две души, две сърца, две сърца... Тогава станахме едно, едно неразделно цяло, а сърцата ни забиха в едно. Но всъщност ние още сме си двама души, живеещи в различни тела. И макар че близки ние бяхме, съзнанията ни също две отделни са. Но до голяма степен ти така и не го осъзна... Казваш променил съм се. Добре. Ами ти? Къде изчезна онова момиче, вярващо в любовта ни? Така лесно ли се предаде и избра “по-лесното” – загърби и двама ни и просто си тръгна... А всъщност лесно ли ти е? Защо не се бори със зъби и нокти, за да спасиш и малкото, останало от истинските ни образи? Казваш аз държал съм се различно. Ами ти? С дни не ме търсеше, нямаше нужда от мен. Защо тъй лесно се отказа от нас и загърби всичко хубаво? И реши да помниш само лошото? Да не би да не можеш да ме забравиш? Да не би да изпитваш липсата ми всеки един миг? И си решила да ме запомниш само с лошото, за да ме забравиш по-бързо? Горда ли си от избора си? Имаш силата да страдаш, но не и да ми кажеш, че ме обичаш? Отново ли затвори сърцето си? Но аз съм тук, осъзнах се, осъзнах грешките си. А ти къде си? Ти осъзна ли се? Аз съм тук, любимият ти е тук... Е, ти къде си, какво ще направиш...?
No comments:
Post a Comment