Тъжна празнота

Ето го и новият ти свят – толкова различен от онзи, в който си живял досега... Всичко е ново – хората, стените, коридорите... Да, коридорите, през които ти предстои да минаваш всеки ден през следващите няколко години. Всичко ти се струва толкова интересно и весело, но всичко това затихва в момента, в който те обземе тъгата за познатите ти стари хора, стени и коридори...

Чувството да започнеш нещо ново е едновременно интересно, но и плашещо. Вземайки предвид метаморфозите, които си претърпял през последните месеци, всичко изглежда няколко идеи по-трудно за преодоляване. А всичко щеше да бъде в пъти по-добре, ако в живота ти присъстваше онзи твой любим човек. Да... Точно един човек може да даде смисъл на цялото ти съществуване, всичките ти цели, мечти и копнежи. И да – точно този един човек е в състояние да срине всичко това. Всичко е толкова странно, когато я няма половинката ти, на която можеш да споделиш случващите се промени в живота ти... Фактът, че нямаш никаква връзка с нея е толкова болезнен, а не знаеш какво точно да направиш, за да промениш това. По дяволите, чувстваш се толкова празен и ненужен, непотребен! Измина не малко време, защо тогава не се чувстваш по-добре? Какво толкова трябва да се случи, за да придобият нещата един по-красив облик? Кога ще дойде този момент на радост? Как да го накарам да дойде? Как да направя така, че отново да мога да я прегръщам, отново да се радвам на онази тъй топла усмивка, отново да почувствам чувството на радост от това, че съм до нея? Кога? Липсва ми... Обичам я... Искам я...