Ето те отново – толкова объркан колкото последния път... Измина много време от последната ни среща, не мислиш ли? Някъде надълбоко ли се беше скрил отново? Обгърнат в самота, изваяна от миналото, забавяща бъдещето ти. Състоянието ти е същото – дори капчица промяна не виждам. Всъщност, напротив. Преди беше някак на прага на новото, очакващ хубавите моменти да те връхлетят. Сега отново спомените са обхванали душата, сърцето и разсъдъка ти... Онези спомени, които не те оставят намира дори в сънищата ти. Жал ми е за теб. Жал ми е за това, че още се измъчваш, че още те измъчва онзи образ, който не ще забравиш никога. И сам го знаеш. Беше някак продължил, превъзмогнал болката и съпътстващите я тъга и сълзи... Какво се случи, че се върна в изходна позиция? Защо всеки път, когато сънуваш, тя е там? Да, преди също беше така, но не винаги. Какви са тези сънища? Или може би иначе реалният ти живот е сън? Само си го представи – времето, в което страдаш по онзи човек, представи си, че това е истинският сън, а не онова другото, в което още я държиш за ръка, а сърцето ти тупти, когато тя приближава към тебе... В този момент се усмихваш, нали? Забравяш за жестоката реалност и изпитваш отново щастие. Но това е само за част от мига...
Ето те отново – сякаш не знаеш накъде да поемеш. Луташ се в собствената си неяснота – докога? Разказа ми за две момичета – какво се случи с тях? Не откри ли онази частица, която отново да разпали сърцето ти? Не откри ли онази тайнственост, миловидност и красота, която Л. притежаваше? Какво е толкова специалното на това момиче, че не можеш да я замениш с друга? Или просто не искаш да го направиш? Знам, още я обичаш. Имаш толкова много въпроси, а не знаеш откъде да започнеш, защото неизвестните се множат постоянно...
Ето те отново – продължаваш да се чувстваш отвратително. Как да ти помогна? Всъщност, в състояние ли съм да го направя? Изминаха толкова много дни – цели 129 дни, ако трябва да бъдем точни, откакто не си докосвал тялото й, не си чувал гласа й... Да продължавам ли? Изминаха и цели два месеца, откакто не си ми споделял как се чувстваш, как се чувства душата ти, ридае ли още сърцето ти... Защо точно днес? Защо точно тази вечер реши отново да дадеш гласност на това, което се върти в главата ти, насъбрано от омагьосания кръг на собствените ти болка, тъга и любов? Просто ми кажи, няма да те съдя!
Искаш да знаеш защо? Много е просто... Днес е 22-и Ноември... На тази дата преди точно две години за пръв път сърцето ми почувства любовта, сините ми очи се срещнаха с нейните кафяви, ръцете ни за пръв път се докоснаха една друга... Защото на тази дата преди точно две години срещнах Л. Защото сега, две години по-късно, аз все още продължавам да я обичам...
Ето те отново – сякаш не знаеш накъде да поемеш. Луташ се в собствената си неяснота – докога? Разказа ми за две момичета – какво се случи с тях? Не откри ли онази частица, която отново да разпали сърцето ти? Не откри ли онази тайнственост, миловидност и красота, която Л. притежаваше? Какво е толкова специалното на това момиче, че не можеш да я замениш с друга? Или просто не искаш да го направиш? Знам, още я обичаш. Имаш толкова много въпроси, а не знаеш откъде да започнеш, защото неизвестните се множат постоянно...
Ето те отново – продължаваш да се чувстваш отвратително. Как да ти помогна? Всъщност, в състояние ли съм да го направя? Изминаха толкова много дни – цели 129 дни, ако трябва да бъдем точни, откакто не си докосвал тялото й, не си чувал гласа й... Да продължавам ли? Изминаха и цели два месеца, откакто не си ми споделял как се чувстваш, как се чувства душата ти, ридае ли още сърцето ти... Защо точно днес? Защо точно тази вечер реши отново да дадеш гласност на това, което се върти в главата ти, насъбрано от омагьосания кръг на собствените ти болка, тъга и любов? Просто ми кажи, няма да те съдя!
Искаш да знаеш защо? Много е просто... Днес е 22-и Ноември... На тази дата преди точно две години за пръв път сърцето ми почувства любовта, сините ми очи се срещнаха с нейните кафяви, ръцете ни за пръв път се докоснаха една друга... Защото на тази дата преди точно две години срещнах Л. Защото сега, две години по-късно, аз все още продължавам да я обичам...
No comments:
Post a Comment